Торта "Левски"

Както споменах в предния си пост, ще споделя една лесна тортичка, която правих. Специално тази беше на футболна тематика, но като цяло може да се използва всякакъв вид украса. В този случай използвах марципан "Варна" който си приготвих по ТАЗИ рецепта. Да започваме с продуктите и приготвянето й.

Необходими продукти:

1. За блатовете:

• 8 яйца
• 240 гр захар
• 240 гр брашно
• 1 бакпулвер (10 гр)
• 2 с.л. какао
• Ванилия

1. За крема:

• около 600-700 мл течна сметана
• около 100 гр заквасена сметана
• 150 гр шоколад - 100 гр бял и 50 гр черен
• масло 20-30 гр
• 1 ч.л. какао
• 1 ч.л. ванилия/ром/ликьор

1. За маслен крем (покритието между тортата и захарното покритие)

• 100 гр масло
• 1 белтък
• 150 гр захар

1. За украса:

• Марципан "Варна" или друго захарно покритие
• сухи сладкарски бои

За блатовете разбиваме много добре яйцата и захарта. Трябва да увеличат обема си 2 дори 3 пъти и да побелеят. Смесваме бакпулвера и ванилията с брашното и го добавяме по малко, като разбъркваме и потупваме леко. Целта е да не изгубим въздуха, който е в сместта. Това е рецепта за пандишпанови блатове, които са много въздушни и леки. От сместа ще направим 4 блата, като 4-тия ще е за направата на топка - той може да е изпечен и в друг съд, формата му няма значение. Най-добре с него да започнем, та докато се пекат другите да се позанимаваме с топката :). Блатовете се пекат на 170 градуса за 10-15 мин. Към останалата смес за последния блат прибавяме какаото и разбъркваме добре и го печем и него както другите. Аз използвах стандартна форма за торта с падащи стени от 26 см. 

А сега малко занимавка с топката. Вземаме единия от блатовете, без тоя с какаото. Натрошаваме го в купа. Разбиваме заквасената сметана с 2-3 с.л. вода и добавяме разтопените черен шоколад (50 гр) и масло и какаото. Пробавяме и рома/ликьора. Разбиваме всичко много добре. Изсипваме го при натрошения блат и омесваме леко с ръка до хомогенност. Казвам леко, защото не трябва всичко да се разкашка и да стане на каша, а по-скоро блата да попие течността и да стане нещо като лепкаво тесто. Та разбърваме добре и с ръце оформяме сместа във формата на топка. Поставяме в купичка, кастрон или широка часа и в хладилника за час, за да се стегне и да запази формата си на топка.

През това време се захващаме с крема. Слагаме сметаната на котлона и щом започне да ври я махаме. Прибавяме натрошения бял шоколад (100 гр) и разбърваме добре, докато не се стопи. Оставяме, докато изстине, като от време на време разбъркваме. След това го оставяме в хладилника поне за няколко часа. Най-добре е да се направи от предния ден и да се разбие при започването на тортата. Много е важно да е престоял достатъчно време в хладилника, иначе няма да се разбие и да стане пухкав крем, а ще си стои течно. Ако така се получи и при вас, значи му трябва още стоене в хладилника :) Та ако всичко е наред, отделяме 50-тина мл от крема, а другото го разбиваме до средно-твърд крем, или по-скоро твърд сняг. Добавяме на върха на нож синя боя и разбиваме/бъркаме до хомогенното и разтваряме.Вземаме блатовете. слагаме първия и с лъжица слагаме от течния крем, който заделихме. След това слагаме половината разбит крем. Отгоре слагаме какаовия блат и другата част от крема, Накрая слагаме и 3-тия блат и заглаждаме и притискаме леко, трябва да получим развномерна и плътна торта, която обаче е лека, а не тежи. Оставяме настрана. 

Сега да направим и масления крем, който ще ни е необходим, за намажем повърхността на тортата и топката, преди слагането на марципана. Прави се, за да предпази захарното покритие от пълнежа на тортата, които може да го размекне или дори "разтопи"... Разбиваме белтъка на твърд сняг. След това в друг съд разбиваме много добре мекото масло и захарта. Трябва много добре да се разбие. Прибавяме белтъка и разбиваме до хомогенност. Оставяме на страна, ако ще го ползваме веднага или в хладилника, ако не. 

Започваме с най-трудната част - облицоването на топката и тортата със захарното покритие.

За целта, особено ако сме новобранци в тази насока, е подходящ марципан Варна. Изваждаме го от хладилника и оставяме 20-30 мин на стаина температура, за да се поотпусне. След това го размесваме за кратко. Хубаво е да използваме пудра захар или нишесте, за покриване на работната повърхност, за да не залепва марципана. Първо ще направим топката. За целта си намираме от интернет някоя хубава снимка на футболна топка, от която ще гледаме. След това си начертаваме един 5-оъгълник и 6-оъгълник, като преценяваме на око колко да са големи, според размера на топката, т.е. да са съразмерни, както на снимката, която сме намерили. След това измерваме обиколката на топката. Тук трябва да вмъкна, че извайдаме топката от хладилника, трябва да се е стегнала от маслото и шоколада. Покриваме я с масления крем, който приготвихме преди малко. Покриваме равномерно и заглаждаме. Оставяме я пак в купата и в хладилника да се постегне. Вземаме парче от марципана, и го разточваме внимателно в кръг колкото е диаметъра на топката. След като се стегне масления крем вземаме топката, и я поставяме в центъра на разточения марципан. Вземаме краищата и започваме да облицоваме и притискаме леко към горната част на топката. Вземаме я в ръце и дооформяме, като махаме излишното, ако има такова. Оставяме на страна. Откъсваме друго пар4е от марципана и прибавяме синя боя на върха на ножа и размесваме много добре, докато стане хомогенен син цвят и също и следим за наситеността - дали по-светло или по-тъмно искаме да е. След това изрязваме петоъгълници. По снимката, която сме си намерили в нета нареждаме. Може да използваме 6-оъгълника за помощ, да наредим другите части както трябва. От останалия син марципан взимаме малко парченца и правим лентички, които слагаме между ъглите на сините петоъгълници, т.е. свързваме всеки с всеки образно казано.  Сега започваме и тортата. Намазваме я също с масления крем и заглаждаме и ставяме за 20-тина мин в хладилника, за да се стегне. След това измерваме диаметъра - в случая 26 см. Може да ползваме дъното на тавата, в която сме пекли блатовете. Откъсваме парче от марципана. Прибавяме зелена боя на върха на ножа и размесваме добре. Ако използваме само зелено, то би трябвало да стане светло-зелено. Разточваме го добре и равномерно. Вземаме го внимателно (за по-удобно може да си помогнем с точилката) и го поставяме върху тортата. Сега за страничния борд - вземаме от марципана отново и повтаряме процедурата със синята боя. Измерваме обиколката и височината на тортата. Разточваме горе-долу по тези стойности, като с нож след това изрязваме - трябва да стане нещо като широк колан. Започваме от единия му край да го налагаме по края на тората, като с едната ръка налагаме колана, а с другата завъртаме лека-полека тората, докато не направим пълна обиколка. Сега се получи нещо като грозна кръпка между борда и зелената част, която сложихме отгоре на тортата. За целта вземаме от зеления марципан, малко парче и от синия и месим до хомогенност. Трябва да се получи тъмно-зелено. Разточваме същата дължина като синия колан, а широчината примерно към 2-3 см. Налагаме внимателно по ръба на тората така, че да застъпва зеленото покритие и синия борд. Трябва ни още малко тъмно-зелено. Вземаме едро ренде и започваме да "изстискваме" зеления марципан от вътрешната част на рендето навън. Получават се нещо като "червейчета", които ще използваме като трева около топката. Вземаме топката и я поставяме в средата на тортата. Аз моята я сложих по-към края, за по-интересно, но не се оказа удачно от към издръжливост, та за по-сигурно я сложете в средата. След това наредете тревата около топката. От синия марципан направете шалче и надписи, както на снимката и най-накрая сме готови! 

Признавам, че е голяма играчка, но ако сте ентусиасти какво пък - по-скоро носи едно голямо удовлетворение накрая :) Признавам, че моята тортичка е далеч от представите за нещо страхотно и професионално, но като за първи опит се получи добре, а пък и аз не си падам по перфектните и симетрични неща, специално за сладкарските изделия.

Марципан "Варна"

Здравейте! Наложи ми се преди няколко дена да направя тортичка, като за целта се нуждаех от нещо, подходящо за украсата й. Реших да използвам т.нар. захарно покритие, наричано още фондан и/или марципан. В интернет е препълнено с най-различни разновидности. Всички те си имат някакви специфични особености и са подходящи за една или друга ситуация. Понеже съм пълен лаик в тази област, реших да се пробвам с най-лесната и не скъпа рецепта - тази за марципан "Варна", което по същността си представлява парено захарно тесто. Прави се сравнително лесно и е много подходящ за цялостно покритие на торти, изработка на различни фигурки... Друго предимство е, че съхне сравнително бавно. Може да се съхранява дълго време - достатъчно е да се увие плътно в домакинско фолио или плик, и сложен в плътно затворена кутия в хладилника. Разточва се лесно, има консистенция на пластелин. Вкусът му може би ще се стори странен за някои хора - едни го харесват, други го изхвърляли и го ползвали единствено за украсата. На мен лично ми харесва специфичният му вкус, който ми напомня за детсвото и за едни захарни петлета, които много обичах....

Необходими продукти:

• 1 кг пудра захар
• 200 гр брашно
• 100 мл олио (масло) С олио става малко по-"бяло" иначе жълтенее повечко, ако е с масло.
• 200 мл вода
• сладкарска боя и есенция (по желание)

Както казах, приготвянето на марципана е лесно....нужно е единствено търпение и време. Общо отнема около час направата му.

Сложете в подходящ съд (тенджерка) водата и олиото и оставете на котлона да заври. Щом заври го махнете от огъня и прибавете цялото брашно. Бъркайте енергично, най-добре с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените и заприлича на тесто (каквото е всъщност). Изсипете го на плот, дъска или маса, разстелете го леко и го оставете да се охлади. Докато изстива вземаме захарта и я пресяваме през сито. Тестото трябва да стане приятно на допир - нито горещо, нито студено, по-скоро леко топличко... Щом това стане, се захващаме с неговото замесване. То отнема най-много време. Вземаме постепенно от захарта и добавяме към тестото, докато я поеме и така с около 800-900 гр от захарта. Няма нищо сложно в този процес, но трябва обезателно да обърна внимание на 2 неща - първо, по средата на разточването е възможно изведнъж тестото да започне да се разпада и да стане мноооого лепкаво.... не се панирайте, нито притеснявате - просто продължете да добавяте захар в малко по-големи количества и продължавайте да месите докато всичко се нормализира, което със сигурност ще стане. Второто по-важно нещо е към края, към 900 гр изразходвана захар да прецените тестото как е... т.е. дали е твърдо, меко и т.н. Трябва да се получи като пластелин, да е удобно за разточване и оформяне на разни неща. Ако е прекалено меко добавате още захар, ако пък е станало твърдо, добавете няколко капки вода...в буквален смисъл използвам капки.

Щом прецените, че е готово, увийте марципана във фолио и го оставете да почине няколко часа в плътна кутия и в хладилника. Ако нямате време поне 30-тина мин...

След това вече го размесвате набързо, като е нужно да си ръсите работната повърхност със пудра захар, или нишесте. Може да боядисате тестото. Най-ефектно става със суха боя - на прах. Разбира се, трябва да е сладкарска :D Може разбира се да изпозвате и други типове сладкарска боя, с която да рисувате върху вече оформени фигурки и т.н. Марципана съхне на стайна температура.  Колкото повече съхне и по-твърд става. За това мисля, че ако ще го ползвате за цялостно покритие на торта, е хубаво да го сложите на тортата предния ден/вечер, за да не се втърди така, че да създаде малко дискомфорт най-вече от тая гледна точка, че марципана по-скоро ще се начупва при рязане...но не е фатално в крайна сметка :) 

В следващия пост ще разкажа и за тортичката, която правих.

Да вдигнем България отново на крака!

Здравейте! 

Реших да напиша няколко реда по повод сформиралите се последните няколко дена протести. Нямам как да скрия факта, че в мен се прокрадват нотки и ме обливат вълни на гордост, че съм българин.... Такова чуство не съм изпитвал от години, а и дали съм изпитвал някога в скромния стаж на живота, който съм натрупал до момента, се питам.... Горд съм от това, че българина започва да отстоява правата си като гражданин, че застава открито зад идеите и желанията си, че надига глава срещу монопола, мафията, корупцията, властта....  Подкрепям с две ръце исканията, които отначалото бяха само срещу високите цени на тока, а сега са за България - за край на монополистите и обирджийството на корпорации като EON, EVN, CEZ, Globul, Mtel, Vivacom, TEC Mariza Iztok, Dundee Precious Metal, TEC, Медиите, в лицето на бТв, Нова, Канал 1, десетки вестници..... за тотална промяна на политическата структура в България, и още и още и още......  Нещата могат да се променят, има как.... стига с това, че няма от къде да се вземат пари, че сме в криза...... няма криза, изкуствено се поддържа и втълпява на хората, че има криза, за да се държи заплащането на труда на минимални нива, срещу постоянно нарастващите разходи.... Как така има криза, а работата, обемите, данните постоянно се увеличават.... Защото така е най-лесно за фирмите, и по-точно големите, за политиците е по-лесно....за всички е по-лесно и даже "перфектно" да поддържат теорията, че сме в криза... За всички, освен за нас обикновените българи, които се борим всеки месец да вържем 2-та края и да успеем да платим наема, тока, водата, парното, телефона, интернета, заема, транспорта, храната, облеклото....... За последните 2 често пъти не остава.... Подкрепям с две ръце всичко, което искаме всички ние да се промени. 8% намаление на тока не ме удовлетворява..... при 7ст себестойностт на 1 киловат от АЕЦ (която енергия се продава извън България) и 70ст от Марица Изток и подобните (които се притежават от разни американски и прочее фирми) и която енергия ние КУПУВАМЕ.... е няма как да стане. 

Искам промяна, подкрепям протестите, даже на 24-ти ще съм там! Не подкрепям обаче вандалството в цялата тая работа! Дали са по-агресивни протестиращи, или са подставени лица от някой от някъде, целящи да всеят напрежение и постигането на някакви цели, не ме интересува. Интересува ме ние, останалите да бъдем разграничени от тях - и без чупене на глави и крайници можем да обърнем нещата в наша полза, или поне тази агресия да се излее върху хората, които ни докараха до това дередже....

Още много неща могат да се кажат, но не трябват думи, а дела - Излез и ти на 24-ти на протест и покажи, че си българин, че искаш нещата да се променят към по-добро, към по-добър живот.... Аз го заслужавам, ти също...Всички го заслужаваме!

  

Мини-кейкове

Веднъж, трябваше да ходя на гости, и реших да направя чийзкейк. Започнах да приготвям сместа, но понеже имам 2 тави за торта, в последствие реших да използвам по-малката, но сместа беше като за голямата. Остана ми и се чудех какво да я правя. Хрумна ми да се опитам да направя нещо като мини-кейкчета, използвайки формата за мъфини, която имам. Получиха се доста добре, както на вид. така и на вкус. :)

Рецептата, която може да се ползва, е ТАЗИ. Разбира се, може и да приложите всяка друга, дори такава без печене. По-скоро Ви давам една идея, как по-различно може да направите и поднесете чийзкейк. 

И така, да преминем към същината. Направили сме сместта и сме подготвили бисквитеното тесто така да го наречем (сместа от натрошени бисквити и масло). Както казах, аз използвах форма за мъфини, но всякакви огнеупорни купички ще станат. За по-лесно изваждане на кейковте е хубаво да си изрежете по 1 дебела лентичка от хартия за печене за всяка формичка, така, 4е да излиза от нея. Идеята е, хващайки я за 2-та края, да изкарате кейка без усилие. Намазняваме леко всяка форма. Поставяме лената и отгоре сипваме 1-2 с.л. от бисквитите и ги притискаме първо към дъното, а след това към стените. Трябва да се получи както при стандартните кейкове дъно с борд, който да заема примерно 1/2 от формата. Ако използвате по-плитки купички, като за брюле например, може и до горе да оформите. Така повтаряме с всички форми. Идва ред за сместта. Понеже исках да изглежда малко по-интересно, разделих сместта на 2 и в едната добавих какао. Сипваме по малко с редуване от 2-те смеси до края на борда. Ще се получи интересна шарка, когато се разчупи, напомняща зеброва шарка :) Разпределяме смесите по формичките. Сместа спокойно би трябвало да стигне за поне 15-20 мини-кейкчета. Казвам "би", защото аз правих от остатък, както споменах в началото, та ако използвате рецептата със същите количества трябва да излезе повече. Ако искате да редуцирате големината или броят им, може при подготовката на сместа да пропуснете отделното разбиване на белтъците. Така сместа ще е по-плътна и не така пухкава и кейковете ще се са по-малко на брой, но по-плътни и "тежички" така да се каже.

Слагаме ги да се пекат на 170 градуса за 30-тина мин, или докато по краищата се изпече, а в средата вибрират леко. Оставяме ги 10-15 мин да изстинат, и може да ги извадим от формите. Може да се поднесат направо така. Аз си поиграх малко - накиснах малка шепичка стафиди в ром, нарязах малко портокалови корички на дребно, разтопих 100 гр шоколад, към който прибавих рома от стафидите, 10 гр масло и 1-2 с.л. вода. Посипах върху кейкчетата от коричките и стафидите, а отгоре залях с шоколада. Като сте готови е хубаво поне 1 нощ да престоят в хладилника. Може да се измислят още мн разновидности....но, за тях някой друг път :P

Ориз с месо и царевица

Искаше ми се да си сготвя нещо, което не изисква много врътня в кухнята, а и да не се налага да купувам нещо, а да се огранича до наличните ми в момента продукти, че съм вече на червения светофар :D Намери се какво да използвам и се получи това непретенциозно, но вкусно ястие. Разбира се, присъстват и други зеленчуци, но аз наблегнах количествено на царевицата, затова я споменавам в името.

Необходими продукти:

• 250-300 гр Ориз
• 1-2 глави лук
• 1-2 моркова
• около 200 гр царевица от консерва
• връзка магданоз
• месо около 200-300 гр ( Аз имах замразено свинско, но може да използвате и някакъв колбас - бекон, нещо пушено и т.н.)
• 2-3 с.л. зехтин/олио
• сол за вкус, червен пипер и подправки

Както споменах в състава, аз имах замразено свинско и използвах от него. Сварих го и оставих 200-300 мл от бульона. След това запържваме първо лука и моркова. След 3-4 мин добавяме месото и царевицата. След още 2-3 мин добавяме измития ориз и запържваме още малко, докато стане г/д "стъклен". Добавяме 1 с.л. червен пипер, разбъркваме и добавяме бульона. Ако е необходимо доливаме с малко вода, така че да може да се свари ориза. След като стане готов, махаме от печката. Добавяме нарязания на ситно магданоз. Аз добавих и малко чубрица и риган също. А и солта накрая по ваш вкус. :)

Тирамису

Казват, че приготвянето на Тирамису било трудно, в което се убедих, че не е така всъщност. Следвах оригиналната рецепта, като измених 1-2 неща поради продуктите, с които разполагах в момента. Прави се доста бързо и най-вече лесно. Особеност е използването на сурови яйца, което е характерно за оригинала. Понеже използвах купени, аз ги минах на водна баня, което не променя вкусовите качества, но за това след малко... :)

Необходими продукти:

• 4 яйца
• 400 гр Маскарпоне (аз ползвах крема сирене)
• 100 гр захар (пудра за предпочитане)
• 1 опаковка бишкоти "Савоярди"
• 250 мл сварено силно кафе
• Натурално какао
• 2 с.л. ром (или коняк)

Загряваме вода в съд, който ще използваме за водна баня. Разделяме жълтъците от белтъците. Жълтъците разбиваме с пудрата захар на водна баня, докато побелеят и не увеличат обема си 2 пъти - около 5-7 мин. Махаме ги от водната баня. В друг съд разбиваме сиренето за кратко (ако ползвате маскарпоне няма нужда) и го прибавяте към жълтъците. Белтъците разбиваме на твърд сняг и също ги прибавяме към сместа. 

В свареното силно кафе прибавяме рома/коняка. Подготвяме си съда, в който ще правим тортата. Вземаме бишкоти и топим бързо в кафето, защото попиват много и бързо. Редим 1 ред бишкоти, 1 ред крем, бишкоти крем...най-отгоре трябва да е крем. Оставяме в хладилника да престои 1 нощ. Преди сервиране се поръсва обилно с какао. Какао може да се сложи и при правеното, между слоевете. Ами това е "сложното" Тирамису :P

Меденки

Винаги съм мислел, че сладки от сорта на меденки и подобни, са доста трудни за правене. Може би е така заради неуспешен опит от преди 7-8 години със сестра ми, при което се беше получило нещо като въглен, което и кучето не го яде :D Наскоро реших отново да се пробвам, грабнах 1-вата попаднала ми рецепта и започнах.... ей така в 24:00 посред нощ. Оказа се нещо много лесно и много приятно за правене, а още по приятно е като ги хапвах след 2-3 дена.....

Необходими продукти:

• 2 ч.ч. брашно (2 х 250г или около 500г)
• 1 ч.ч. захар
• 1. ч.ч. мед
• 1 ч.ч. олио (аз ползвах зехтин, понеже нямах друго в момента)
• 2 яйца
• 2 ч.л. сода
• ванилия, канела, какао (по желание)

Прибавяме содата към меда. Медът трябва да е "течен" т.е. не захаросан, а както си е в нормално състояние. Това е важно, защото ако е захаросан или е започнал да се захаросва, тестото ще стане твърдо и ще се рони доста. Ако е такъв може да го оправите лесно - сложете меда на водна баня, докато стане пак "течен". След това разбийте яйцата със захарта и олиото и добавете меда към сместа. Разбъркайте добре. Накрая добавете брашното с ванилията и омесете меко тесто. Щом не се лепи и е еластично, значи е готово. Сега може да го разточите на и да изрежете формички. Аз разделих тестото на 2 части. Към едното добавих какао и канела и го доомесих още малко, да поеме равномерно. Разточваме корите на около 5 мм дебелина и изрязваме с каквито формички имаме под ръка. Редим ги в тава с хартия за печене отдолу и печем в загрята предварително фурна на 180 градуса за 15-20 мин или до желана готовност. Ако започнат да покафеняват леко ще са по-твърди и хрупкави. Ако искате да са по-меки ги изваждате малко по-рано. Като станах готови, ги оставих да изстинат. Тези, които бяха само с ванилията - по-светлите поръсих със пудра захар, а другите (с канелата и какото) намазах с разтопен шоколад (50гр шоколад с 10 гр масло и 1 с.л. вода/мляко.... това се прави за да стане еластичен шоколада като се стегне, а не да се втвърди и начупи). Разбира се, може и да не си играете с украса, а може и да го направите - с фондан или марципан или с разтопен шоколад като мен..... Меденките може да изкарат дълго, ако ги съгранявате в суха и плътна кутия.

Царевични питки

От доста време избягвам да ям бял хляб, тъй като май е повече вреден от полезен. И все пак какво е хляб, ако няма бяло брашънце - придава вкус, плътност и спомага за бухването на хляба. Днес избрах да направя царевични питки. Честно казано, не съм използвал някаква точна рецепта - същността е като замесването на обикновен хляб, само че замених половината бяло брашно с царевично, а също и мъничко черно добавих....ей така за разкош както се казва :D   

Необходими продукти:

• 200 гр бяло брашно
• 200 гр царевично брашно
• 50 гр черно брашно (по желание)
• 1 с.л. сол
• 1 с.л. захар
• 2 с.л. зехтин (олио)
• подправки (по желание)
• 25 гр мая (1/2 кубче)
• 1 и 1/2 ч.ч. вода

Изсипете леко загрядата вода (да е топличка/хладка) в купа и разтворете маята и захарта. Оставете 10-15 мин докато маята се задейства и започнат да излизат мехурчета. Ако я държите в топло помещение ще стане даже по-бързо. Докато маята се активира, приготвяме останалите продукти. В голяма купа изсипваме брашното, солта, подправките и зехтина. Щом маята е готова, я прибавяме и нея. Замесваме меко тесто. Месим го около 3-4 мин. Връщаме го в купата и покриваме с кърпа или прозрачно фолио и оставаме да увеличи обема си 2 пъти. За по-бърз резултат, особено  ако в помещението не е топло, аз процедирам по следния начин - завъртам копчето на фурната на най-ниската степен, да се загрее съвсем леко, и да стане топло (не горещо!) и слагам купата с тестото да втасва там. Става за около 30-40 мин. След като втаса го месим отново за 2-3 мин. В тава постиламе хартия за печене и поръсваме с царевично брашно. От тестото правим топки ( около 10 излязоха при мен). Нареждаме ги в тавата и поръсваме с бяло (черно) брашно. Вкарваме отново в топлата фурна за 10-15 мин, след което увеличаваме градусите на 200-250 и печем около 30 мин или докато се опекат до желаният вид - по-препечени или не. Изваждаме ги веднага и ги увиваме в кърпа. Това е!

Възможни са множество вариации - аз правих и други видове - с маслини, с паста от подправки и т.н., но за тях някой друг път :P

Чийзкейк с ананас с печене

Днес ще Ви споделя една лесна рецепта за Ананасов чийзкейк.  Прави се лесно, просто ще Ви трябва повечко свободно време :)

Необходими продукти:

• 1 опаковка чаени бисвити (около 200-250 гр)
• 80 гр масло
• 300 гр крема-сирене
• 200 гр заквасена сметана
• 100 гр захар (може и пудра)
• 2 с.л. брашно
• 4 яйца
• 1 ананас
• 1 пакетче желатин (10 гр)
• цитрусова есенция

Започваме с блата - натрошаваме бисвитите с блендер, на ръка или с точилка....както е удобно и каквото имаме под ръка. Хубаво е да не ги правите съвсем фин прах, а да са по-скоро едри трохи.....поне така според мен е по-вкусно, но ако прецените може и фино да ги направите. Прибавете полу-разтопеното масло и 1-2 капки есенция (може и без). Разбъркайте добре с ръка или с удобен прибор, докато не се смеси всичко хомогенно и не стане на мазни трохи. Вземете подходяща тава - аз ползвах такава с падащи стени - около 20 см. Намазнете малко навсякъде. За по-удобно може да сложите хартия за печене на дъното, за да може накрая по-лесно да преместите кейка в поднос. Изсипете бисквитените трохи и равномерно с ръка или права чаша разпределете по цялото дъно и стените. Притискайте, но не прекалено силно, но не и леко....Да се получи сравнително здрава подложка и стени. Сложете за 10-15 мин в хладилника да се стегне маслото. Пуснете фурната да загрява на 170 градуса.

През това време да направим пълнежа. Изсипете в купа сиренето и захарта. Разбъркайте с миксер или на ръка, около 1-2 минути. След това прибавете сметаната и разбъркаите отново, докато се получи хомогенна смес. Идва ред на яйцата. Само че тук постъпих малко по по-необичаен за чийзкейк метод - отделих белтъците от жълтъците. Прибавих жълтъците 1 по 1. Накрая добавих брашното и 2-3 капки есенция. В друг съд разбих малко белтъците - до нещо като полутечно, полу кремообразно състояние. В никакъв случай не разбивайте до твърд сняг или подобно! Просто леко, да заприлича на кремообразна течност. Прибавете белтъците към крема, като разбърквате леко, до хомогенност. Извадете тавата с подложката. Увийте я добре с поне 2-3 пласта фолио за печене, защото ще се пече на водна баня. Изсипете сместа вътре и сложете тавата в друга, по-широка тава и я напълнете с вода - от 1/3 до 1/2 от височината на тавата с кейка. Печете около 50 мин до час. Целта е по краищата да е изпечено, а по средата да е по-скоро като желе - да "вибрира" при поклащане. Като стане готово изключете фурната и отворете вратата...нека изстине така. След това изкарайте тавичката с кейка и оставете на стаина температура 30-тина мин. После сложете в хладилника за 1 денонощие поне - така става най-вкусно. 

На следващия ден да направим украсата от ананаса. Обелете го добре. След това нарежете 3/4 от него на шайби, а  останалото го пасирайте с 50 мл вода. Наредете щайбите отгоре...както пожелаете, може и да не са шайби а друго яче - Вие решете. Разтопете пакетчето желатин и го прибавете към пасирания ананас. Ако прецените, че няма да покрие навсякъде може да добавите още малко вода. Щом започне да се стяга, го изсипете отгоре и сложете кейка за 20-30 мин в хладилника. При мен точно тук се "провалиха" нещатая понеже бързах и нямах мн време да чакам, отделно, че използвах някакъв измислен желатин, който не се стегна бързо, както на Йоткер (не правя реклама) и течното изтече малко ама......на вкус си остана превъзходно, просто видът малко се размина с очакванията ми....не че не се изяде за норматив :D  Това е!

Непретенциозно на вид, но неустоимо на вкус...

За "Сурва" рекли....

Здравейте!  

Искам (макар и със закъснение) да споделя изживяването, което претърпях, при инцидентното ми попадане на Фестивала "Сурва" в Перник. 

Както казах, всичко беше съвсем инцидентно и неочаквано....Колкото и срамно да прозвучи - не знаех, че се организира нещо подобно, но след този ден определено ще следя за повече подобни неща. Та.... тръгнахме аз и мои познати в събота (02.02.2013) към обяд за Перник - ей така да се поразкараме, а и защото някои имаха малко работа за вършене там. Всичко беше спокойно и нормално, до момента, в който трябваше да намерим къде да спрем - някъде към центъра трябваше да стане. Оказа се, че беше някакво ужасно стълкновение. Коли имаше паркирани на всякъде, хора много.... чудехме се дали няма някакъв празник ли, какво ли.... Негодувахме и едва ли не бяхме готови да си тръгнем....добре, че не го направихме! 

Все пак намерихме къде да спрем. Тръгнахме към центъра. Колкото повече наближавахме, лудницата се увеличаваше все повече. Пред погледа ни започнаха да се открояват огромни тълпи от хора из цялата централна част на града. Първоначално помислихме, че има някакъв панаир. Стана ни интересно. Решихме да се слеем и ние с тъплата, за да видим за какво толкоз става на въпрос - защо има толкова много хора. Докато се блъскахме, се чуваха и гласове на водещи или подобно... чувах нещо за фестивал и т.н. но все още не разбирах, за какво става на въпрос. След трудоемко нахлуване в тълпата започна да се чуват странни викове, тропане, звънтене и какви ли не шумове....Докато се чудехме какво става, изведнъж пред погледа ни се появи нещо поразително - в цялата тая бутаница и лудница, се оформило нещо като коридор, като алея, по която минават различни групи хора, облечени като кукери и какво ли още не.... Направо останахме като статуи - аз никога не съм гледал кукери или подобно нещо на живо, а и още по-интересно беше, че дори не очаквах такава страхотна изненада. Беше страхотно - хората се забавляваха и радваха от сърце - участниците също.... Имаше най-различни костюми... Просто нямам достатъчно думи, за да изразя какво беше чуството...

Спирам да говоря, ще покажа няколко снимки, които успях да заснема, а ако и Вие се интересувате. ето линк към официалната страница на фестивала - Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник

Терин с банани

След като си похапнахме блажко, както се казва, от предния пост, е време да преминем към лекият и приятен десерт, който направих - Терин с банани. Оригиналната рецепта е от блога на прекрасната Йоли - ЦъК, но аз я измених, защото не разполагах с малини, не и по това време на годината, а и нямах мн време....

Необходими продукти:

• 2 белтъка
• 250 мл заквасена сметана
• 250 гр крема сирене (в случая използвах 150 гр свежо сирене, подобно на кремата и 100-150 гр извара)
• 2 пакетчета желатин (20 гр)
• 3-4 банана
• 200 гр захар
• 16 бишкоти

Начин на приготвяне:

Разбийте белтъците до средна твърдост в чист и сух съд. Добавете 50 гр от захарта и продължете да разбивате, докато стане твърд сняг/връхчета. В друг съд разбийте крема сиренето със сметаната и 50 гр от захарта до гладък крем. Разтопете 15 гр от желатина ( пакет и половина) и го прибавете към крема с леко разбъркване. Добавете белтъците и объркайте леко до хомогенна смес. 

Пасирайте 1 банан със останалта захар и около 200 мл вода. Напоете добре бишкотите. Трябва да остане бананов сос, който ще използваме по-късно. В съд по ваш избор ( в оригиналната рецепта и в тази е използвана тавичка от тези правоъгълните, но ако нямате и дрга също би свършила работа предполагам) намазнете хубаво навсякъде и покрийте с домакинско фолио така, че да поркие цялата тава и да излезе извън нея, за да е удобно после за вадене. Изсипете половината крем в тавата, сложете 4 от бишкотите по дължина. Нарежете 1 банан на дълго и сложете парчетата така едно срещу друго, пак по дължина. Изсипете останалия крем отгоре и покрийте плътно с останалите 12 бишкоти. Приберете в хладилник докато се стегне напълно.

След като се е стегнало напълно, изваждаме тавата и я обръщаме внимателно в подходящ поднос. Отлепваме внимателно фолиото. Разтопяваме останалите 5 гр желатин и го прибавяме към останалия бананов сос. Нарязваме 1 банан на едри и несъразмерни форми/парчета. Нареждаме върху Терина. Щом соса започне да се стяга, го изсипваме равномерно отгоре. Оставяме в хладилник да се стегне и той и десерта е готов за налазване... :) 

Десерта е наистина много лек и приятен....Особено ако е добре охладен, е голяма вкусотия.

Киш със сирена и бекон

Здравейте!

Преди няколко дена имах повод за нещо по-така, та реших да спретна вечеря от Киш със сирена и бекон със Зелена салата, а за десерт Терин с банани, чиято рецепта ще споделя в следващия пост.

Не знам дали знаете какво е киш...аз лично не знаех, та в последствие разбрах, че произхожда от Франция, но го имало и в Германия.... та е доста разпространено по тези места. Има доста рецепти в нета за приготвянето му, както и много вариации... Аз общо взето сглобих малко оттук-оттам....  Та да пристъпим към действието :)

Необходими продукти:

• За блата (подложката) - вариантите са 2: или да си замесите ронливо тесто по позната схема - яйце, масло и брашно, или да използвате бутер-тесто. Понеже аз нямах много време да се занимавам с приготвянето на тесто, реших да използвам бутер, което имах и в хладилника... Около 200-250 гр е предостатъчно за форма около 26-28 см.
• 5 яйца
• 200-300 гр бекон (или какъвто колбас вие предпочитате - прошуто, пушено месо и т.н.)
• 250-300 гр сирена (в случая аз използвах 100 гр синьо сирене, 100 гр краве, 50 гр топено и 50 гр кашкавал...общо взето каквото имате под ръка може да сложите.... вместо обикновеното и кашкавала може да използвате мимолет, бри, камембер, чедър, свежо и т.н.
• 250 гр заквасена сметана
• подправки
• 100 гр кисело мляко или прясно

Начин на приготване:

Изваждаме бутер-тестото от камерата да се отпусне и да става за обработка - в случая за разточване. Вземаме тавичка - аз имах от тези с вълнообразните стени, като за пай, но ако нямате ще стане във всяка друга :) Намажете я с малко мазнина и за по-лесно отделяне на киша от тавата е добре да използвате хартия за печене. След като сме приготвили тавата, взимаме тестото и го разточваме малко. Пускаме печката да загрява на 170 градуса. Пренасяме тестото в тавата и хубаво притискаме по дъното и стените.. Изрязваме частта, излизаща от тавата. Трябва да се получи нещо като облицовка на тавата отвътре. Надупчваме хубаво цялото тесто с вилица - целта е все пак да не бухне, за да има място за плънката. Може даже да използвате някакви метални купички, или топчета за печене, които да сложите върху тестото, заедно с хартия за печене под тях. Печете около 15 мин или до полу-готовност. 

През това време ще направим плънката. Нарязваме колбаса на лентички (аз използвах 2 вида и стана много добре) и го минаваме през намазнен тиган за 4-5 мин да се позадуши малко. След това разбиваме яйцата със сметаната и млякото. Добавяме подправки (аз сложих чубрица, риган и черен пипер). Не посолявайте, защото повечето продукти са солени. 

Когато блата стане готов, изваждаме тавичката и увеличаваме малко градусите...до 180-200 най-много. Ако блата е бухнал все пак, не се притеснявайте - с вилица го надупчете отново и той ще поспадне. Изсипете първо колбаса, след това сирената и накрая залейте със сместа от яйца и сметана. Печете около 30-40 мин, или докато се получи приятно запечена коричка по краищата. Може да се сервира както топъл, така и студен. Топъл е по-вкусно като че ли, защото сирената са приятно поразтопени и ароматни...