неделя, 15 ноември 2015 г.

Вчера не бях Je Suis..., днес съм, утре пак няма да съм....

Рядко си позволявам да изказвам мнения по политически и други въпроси от този сорт. Но, днес ще си позволя да изкажа и аз своето мнение, защото както много се оправдаха със слагането на френското знаме на профила си: "аз съм съпричастен, аз имам право да изкажа своето мнение"...та нека го направя и аз.

А моето мнение е простичко - Аз днес не съм французин, защото ти вчера не беше украинец (Донбас), ти не беше и иранец, иракчанин, нито пък израелец, ти не беше и косовчанин (част от бившата Югославия)...

Не ме разбирайте погрешно, аз също съм възмутен от случилото, аз също имам съпричастно отношение към загиналите и техните близки, но защо съм против това масово изразяване, чрез иползването на френския флаг...

Ще започна малко от по-далеч. Ние, умните и развити общества, сме разделили света на 2 части - развити страни (Запад) и страни от Третия свят (Изток). Нека с по 1 изречение опиша какво е едното и какво другото:


  • развити страни - с напреднала икономика, демокрация, инфраструктура, образование, здравеопазване. От друга страна - консуматорско общество, огромен излишък на хранителни ресурси - унищожаване/ изхвърляне.
  • страни от Третия свят - общо взето обратното на нас "развитите". Или - недостиг на много блага и НАЙ-вече на храна. Огромен процент на починали хора, вследствие на ГЛАД.
Сега, направете един бърз паралел - унищожаване на храна заради излишък, срещу смърт заради липса на храна. Сетихте ли се за какво говоря - Не?! Нека продължа още малко по-подробно тогава. Големите хранителни вериги в развитите страни масово изхвърлят/ унищожават храна всекидневно - защото не се е продала, развалила се е и т.н. Ние също изхвърляме храна - когато се развали, когато остане недоядена и т.н. Някой замислял ли се е, че всеки път, когато изхвърляме парче храна, някой в този момент умира поради липсата на такава. На някой минавала ли му е мисълта, че ние от големия Запад, ние европейците сме терористи....Терористи за всички тези гладни хора. Става ни мъчно, като гледаме снимки на хилави африканчета, докато си хапваме хамбургер или хрупкави крилца. А сигурно ще ни е още по-мъчно, като си представим каква физическа мъка и болка изпитват - в какви неописуеми страдания умират...
Но какво пък, чувал съм много изказвания, все от сорта на - абе те там са много, ще се оправят; бе аз гледам себе си да оправя, пък за някви негри ше ти мисля, и аз понякой път няма кво да ям, ама никой не ме пита... и все такива. Същото е и с непрестанните войни и терористични конфликти в Близкия Изток - бе те там са такива, да се избиват.... А знаете ли, че през 70-те, Иран е била в страхотен подем. Ако се поразровите за снимки, дори няма да повярвате, че са от Иран. 

А каква е бройката на всички, загинали от терористични атаки и от глад, мизерия и нищета..... бройката е огромна и никой не я знае, но няма и кой знае какво значение. Значение днес има само това, че има над 120 загинали в терористичен акт във Франция. Важното е всички да сме солидарни, да сме съпричастни. Както, когато имаше подобна "кампания на съпричастност - Je Suis Charlie" - докато всички изразяваха съпричастност за няколкото загинали и свободата на словото, хиляди други невинни жители на украйнската област Донбас бяха избити. Но....какво пък, Украйна е голяма държава, да се оправя...ние трябва да подкрепим Франция. И за какво изобщо подкрепяне говорим, каква е тая фалшива съпричастност - тя няма да помогне на никого, освен може би на нашето его. И малко в повече ми идва, някой да си сложи знамето в знак на съпричастност, но пък се кефи в този момент на новата песен на Галена, Малина или къпина, качва си потна снимка от фитнеса, или цунки-селфито от...кенефа.... Да Ви имам съпричастието...

Ами България?! Никой не си сложи знаме на България, за да я подкрепи срещу скрития тероризъм, който вече десетки години съсипва и малкото, което ни е останало.

Затова, уважаеми приятели, аз не съм французин... аз съм България; аз съм Хората по целия свят; аз съм Природата и Земята, защото и те, горките, са обект на човешкия тероризъм....

неделя, 1 ноември 2015 г.

Банички с точени кори

Лесна и бърза рецепта за Банички от точени кори с яйце и сирене :)

Необходими продукти:

  • 1 пакет точени кори (500гр)
  • сирене около 300гр
  • кисело мляко около 300гр
  • бакпулвер 1 пакетче/ 1ч.л.
  • олио/масло 5 с.л.
  • яйца 3бр
  • микс от семена за декорация (по желание)
Натрошаваме сиренето. Към него добавяме бакпулвера, киселото млякото, яйцата (отделяме 1 жълтък) и 2-3с.л. от мазнината. Разбъркваме добре. Включваме фурната на 180 градуса да загрява. 

От всяко листо/ кора правим по 1 баничка. Намазваме половината листо с останалата мазнина (или мъничко от плънката). След това прегъваме на половина. После добавяме 1+1/2с.л. от сместа, като я разстиламе равномерно. Прегъваме двете дълги страни малко навътре (с по около 1-2см), след това навиваме с къстата страна. Получават се 12-14 банички/ пурички. Може да се навиват и друго яче - като охлювчета, триъгълници и т.н. Редим в тавичка, намазваме с отделения по-рано жълтък поръсваме със семена и печем за 10-15мин или до готовност - трябва да придобият приятен, златист загар.

*Важно нещо, на което искам да наблегна е ползването на мазнина. Аз реших да не ползвам толкова - само сложих в сместа и това беше. Но баничките ми излязоха по-сухички, от колкото трябва. Затова е важно, освен в сместа, и да се мажат при прегъванията (поне веднъж).

** Може да се използват различни видове плънки: шунка и кашкавал, гъби; крема-сирене; сладки пълнежи и т.н.





Бисквити с шоколад, джинджифил и сушени плодове

Рецепта за маслени бисквити, в която добавих и малко есенен привкус - джинджифил, черен пипер и кардамон :)
Необходими продукти:
  • брашно 350гр
  • бакпулвер 1 пакетче/ 1 ч.л.
  • масло 100гр (меко/ полу-разтопено)
  • кафява захар 150гр (може и обикновена)
  • 1 с.л. мед
  • 1 яйце
  • шоколад 200гр (аз ползвах 100гр обикновен/ млечен и 100гр натурален/ тъмен)
  • сушени плодове 100-тина гр (аз ползвах 80гр сушени кайсии и 20гр сушени боровинки)
  • накълцан/ настърган пресен джинджифил (около 1с.л.)
  • подправки: ванилия, кардамон, черен пипер, щипка сол
Нарязваме шоколада и сушените плодове. Пресяваме брашното с бакпулвера. Смесваме всички сухи съставки. В друг съд разбиваме маслото със захарта, яйцето и меда. След това смесваме сухите с мокрите съставки. Разбъркваме много добре - трябва да се образуват трохи. Ако ви се струва твърде суха сместа, може да добавите 1-2с.л. студена вода. Трябва да се получи тесто, годно за разточване, но не особено еластично.
Пускаме фурната да загрява на 180-200 градуса. През това време разточваме тестото на 3-4мм пласт. Режем с формички, или късаме небрежно парчета (аз ползвах втория вариант). Редим в тавата и печем за 10-тина мин, или докато бисквитите придобият кафеникав загар по краищата.
Оставяме настрана да се охладят, и вече са годни за конслумация. Лично на мен, небрежния вид на тези бисквити ми допадна повече - бисквитени късове, със стърчащи шоколадови парченца и плодове :)