Марципан "Варна"

Здравейте! Наложи ми се преди няколко дена да направя тортичка, като за целта се нуждаех от нещо, подходящо за украсата й. Реших да използвам т.нар. захарно покритие, наричано още фондан и/или марципан. В интернет е препълнено с най-различни разновидности. Всички те си имат някакви специфични особености и са подходящи за една или друга ситуация. Понеже съм пълен лаик в тази област, реших да се пробвам с най-лесната и не скъпа рецепта - тази за марципан "Варна", което по същността си представлява парено захарно тесто. Прави се сравнително лесно и е много подходящ за цялостно покритие на торти, изработка на различни фигурки... Друго предимство е, че съхне сравнително бавно. Може да се съхранява дълго време - достатъчно е да се увие плътно в домакинско фолио или плик, и сложен в плътно затворена кутия в хладилника. Разточва се лесно, има консистенция на пластелин. Вкусът му може би ще се стори странен за някои хора - едни го харесват, други го изхвърляли и го ползвали единствено за украсата. На мен лично ми харесва специфичният му вкус, който ми напомня за детсвото и за едни захарни петлета, които много обичах....

Необходими продукти:

• 1 кг пудра захар
• 200 гр брашно
• 100 мл олио (масло) С олио става малко по-"бяло" иначе жълтенее повечко, ако е с масло.
• 200 мл вода
• сладкарска боя и есенция (по желание)

Както казах, приготвянето на марципана е лесно....нужно е единствено търпение и време. Общо отнема около час направата му.

Сложете в подходящ съд (тенджерка) водата и олиото и оставете на котлона да заври. Щом заври го махнете от огъня и прибавете цялото брашно. Бъркайте енергично, най-добре с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените и заприлича на тесто (каквото е всъщност). Изсипете го на плот, дъска или маса, разстелете го леко и го оставете да се охлади. Докато изстива вземаме захарта и я пресяваме през сито. Тестото трябва да стане приятно на допир - нито горещо, нито студено, по-скоро леко топличко... Щом това стане, се захващаме с неговото замесване. То отнема най-много време. Вземаме постепенно от захарта и добавяме към тестото, докато я поеме и така с около 800-900 гр от захарта. Няма нищо сложно в този процес, но трябва обезателно да обърна внимание на 2 неща - първо, по средата на разточването е възможно изведнъж тестото да започне да се разпада и да стане мноооого лепкаво.... не се панирайте, нито притеснявате - просто продължете да добавяте захар в малко по-големи количества и продължавайте да месите докато всичко се нормализира, което със сигурност ще стане. Второто по-важно нещо е към края, към 900 гр изразходвана захар да прецените тестото как е... т.е. дали е твърдо, меко и т.н. Трябва да се получи като пластелин, да е удобно за разточване и оформяне на разни неща. Ако е прекалено меко добавате още захар, ако пък е станало твърдо, добавете няколко капки вода...в буквален смисъл използвам капки.

Щом прецените, че е готово, увийте марципана във фолио и го оставете да почине няколко часа в плътна кутия и в хладилника. Ако нямате време поне 30-тина мин...

След това вече го размесвате набързо, като е нужно да си ръсите работната повърхност със пудра захар, или нишесте. Може да боядисате тестото. Най-ефектно става със суха боя - на прах. Разбира се, трябва да е сладкарска :D Може разбира се да изпозвате и други типове сладкарска боя, с която да рисувате върху вече оформени фигурки и т.н. Марципана съхне на стайна температура.  Колкото повече съхне и по-твърд става. За това мисля, че ако ще го ползвате за цялостно покритие на торта, е хубаво да го сложите на тортата предния ден/вечер, за да не се втърди така, че да създаде малко дискомфорт най-вече от тая гледна точка, че марципана по-скоро ще се начупва при рязане...но не е фатално в крайна сметка :) 

В следващия пост ще разкажа и за тортичката, която правих.

Да вдигнем България отново на крака!

Здравейте! 

Реших да напиша няколко реда по повод сформиралите се последните няколко дена протести. Нямам как да скрия факта, че в мен се прокрадват нотки и ме обливат вълни на гордост, че съм българин.... Такова чуство не съм изпитвал от години, а и дали съм изпитвал някога в скромния стаж на живота, който съм натрупал до момента, се питам.... Горд съм от това, че българина започва да отстоява правата си като гражданин, че застава открито зад идеите и желанията си, че надига глава срещу монопола, мафията, корупцията, властта....  Подкрепям с две ръце исканията, които отначалото бяха само срещу високите цени на тока, а сега са за България - за край на монополистите и обирджийството на корпорации като EON, EVN, CEZ, Globul, Mtel, Vivacom, TEC Mariza Iztok, Dundee Precious Metal, TEC, Медиите, в лицето на бТв, Нова, Канал 1, десетки вестници..... за тотална промяна на политическата структура в България, и още и още и още......  Нещата могат да се променят, има как.... стига с това, че няма от къде да се вземат пари, че сме в криза...... няма криза, изкуствено се поддържа и втълпява на хората, че има криза, за да се държи заплащането на труда на минимални нива, срещу постоянно нарастващите разходи.... Как така има криза, а работата, обемите, данните постоянно се увеличават.... Защото така е най-лесно за фирмите, и по-точно големите, за политиците е по-лесно....за всички е по-лесно и даже "перфектно" да поддържат теорията, че сме в криза... За всички, освен за нас обикновените българи, които се борим всеки месец да вържем 2-та края и да успеем да платим наема, тока, водата, парното, телефона, интернета, заема, транспорта, храната, облеклото....... За последните 2 често пъти не остава.... Подкрепям с две ръце всичко, което искаме всички ние да се промени. 8% намаление на тока не ме удовлетворява..... при 7ст себестойностт на 1 киловат от АЕЦ (която енергия се продава извън България) и 70ст от Марица Изток и подобните (които се притежават от разни американски и прочее фирми) и която енергия ние КУПУВАМЕ.... е няма как да стане. 

Искам промяна, подкрепям протестите, даже на 24-ти ще съм там! Не подкрепям обаче вандалството в цялата тая работа! Дали са по-агресивни протестиращи, или са подставени лица от някой от някъде, целящи да всеят напрежение и постигането на някакви цели, не ме интересува. Интересува ме ние, останалите да бъдем разграничени от тях - и без чупене на глави и крайници можем да обърнем нещата в наша полза, или поне тази агресия да се излее върху хората, които ни докараха до това дередже....

Още много неща могат да се кажат, но не трябват думи, а дела - Излез и ти на 24-ти на протест и покажи, че си българин, че искаш нещата да се променят към по-добро, към по-добър живот.... Аз го заслужавам, ти също...Всички го заслужаваме!

  

Мини-кейкове

Веднъж, трябваше да ходя на гости, и реших да направя чийзкейк. Започнах да приготвям сместа, но понеже имам 2 тави за торта, в последствие реших да използвам по-малката, но сместа беше като за голямата. Остана ми и се чудех какво да я правя. Хрумна ми да се опитам да направя нещо като мини-кейкчета, използвайки формата за мъфини, която имам. Получиха се доста добре, както на вид. така и на вкус. :)

Рецептата, която може да се ползва, е ТАЗИ. Разбира се, може и да приложите всяка друга, дори такава без печене. По-скоро Ви давам една идея, как по-различно може да направите и поднесете чийзкейк. 

И така, да преминем към същината. Направили сме сместта и сме подготвили бисквитеното тесто така да го наречем (сместа от натрошени бисквити и масло). Както казах, аз използвах форма за мъфини, но всякакви огнеупорни купички ще станат. За по-лесно изваждане на кейковте е хубаво да си изрежете по 1 дебела лентичка от хартия за печене за всяка формичка, така, 4е да излиза от нея. Идеята е, хващайки я за 2-та края, да изкарате кейка без усилие. Намазняваме леко всяка форма. Поставяме лената и отгоре сипваме 1-2 с.л. от бисквитите и ги притискаме първо към дъното, а след това към стените. Трябва да се получи както при стандартните кейкове дъно с борд, който да заема примерно 1/2 от формата. Ако използвате по-плитки купички, като за брюле например, може и до горе да оформите. Така повтаряме с всички форми. Идва ред за сместта. Понеже исках да изглежда малко по-интересно, разделих сместта на 2 и в едната добавих какао. Сипваме по малко с редуване от 2-те смеси до края на борда. Ще се получи интересна шарка, когато се разчупи, напомняща зеброва шарка :) Разпределяме смесите по формичките. Сместа спокойно би трябвало да стигне за поне 15-20 мини-кейкчета. Казвам "би", защото аз правих от остатък, както споменах в началото, та ако използвате рецептата със същите количества трябва да излезе повече. Ако искате да редуцирате големината или броят им, може при подготовката на сместа да пропуснете отделното разбиване на белтъците. Така сместа ще е по-плътна и не така пухкава и кейковете ще се са по-малко на брой, но по-плътни и "тежички" така да се каже.

Слагаме ги да се пекат на 170 градуса за 30-тина мин, или докато по краищата се изпече, а в средата вибрират леко. Оставяме ги 10-15 мин да изстинат, и може да ги извадим от формите. Може да се поднесат направо така. Аз си поиграх малко - накиснах малка шепичка стафиди в ром, нарязах малко портокалови корички на дребно, разтопих 100 гр шоколад, към който прибавих рома от стафидите, 10 гр масло и 1-2 с.л. вода. Посипах върху кейкчетата от коричките и стафидите, а отгоре залях с шоколада. Като сте готови е хубаво поне 1 нощ да престоят в хладилника. Може да се измислят още мн разновидности....но, за тях някой друг път :P